Образованието на децата трябва винаги да е придружено от самовъзпитанието на техните родители ~ Йошико НОМУРА
Интегрирано обучение през целия живот (ИОЦЖ) е модерна просветителна доктрина, издигната върху източното разбиране, че индивидът е част от природата и предстои на въздействието на естествените закони освен в биологично отношение, само че и във връзките и взаимоотношенията си с останалия естествен свят. Авторката й, японката Йошико Номура (1922-2003), стартира да я разработва и ползва на процедура през 60-те години на предишния век. ИОЦЖ учи по какъв начин да опознаваме и овладяваме себе си като човешки същества, с цел да можем да дефинираме личното си бъдеще и да развиваме личния си позитивен капацитет. Позовавайки се на богатия си опит, Номура разказва своята просветителна доктрина в книга, която излиза под формата на учебник в два тома. През 2010 година книгата е оповестена и на български език.
Източната философия учи, че индивидът, както и всички живи същества, материята и силата, са взаимозависими и свързани и, че не може да има битие отвън това. Всички неща в космоса съществуват в комплицирана и взаимозависима мрежа, по едно и също време споделяйки пространството и поредно споделяйки времето. Животът се поддържа заради тази взаимна взаимозависимост.
Образованието е просвета за създаване на бъдещето – една стогодишна смяна, която ще докара настоящето общество до бъдещето. Това значи, че бъдещето се дефинира от образованието през днешния ден.
Светът на детето е отражение на обществото на възрастните. Проблемите на децата и младежите очевидно произлизат от заболяванията на обществото на възрастните, което би трябвало да ги управлява и да им служи за пример.
Тази промяна постанова смяна на четири парадигми на настоящето обучение:
От обучение, даващо познание, към обучение, даващо мъдрост.
От прекалено концентриране върху развиването на интелекта към изцяло развиване на личността.
От проучване на обичайна просвета към основаване на нова просвета.
От лимитирано във времето учебно и университетско обучение към обучение през целия живот.
Състоянието на обществото доста тъкмо отразява положението на образованието. Невъзможно е да не забележим, че патологичното положение, в което в доста връзки е изпаднал светът, е доказателство за големите неточности, позволени от актуалното обучение.
Най-важната задача на човечеството сега е да основава мощна духовна цивилизация, която да следи и управлява преобладаващата сега материална просвета.
Независимо, дали желаеме или не, децата подражават на всичко, което виждат у възрастните. Без да осъзнаваме, ние ги образоваме, възпитаваме.
Как биха могли да съществуват същинско благополучие и мир в едно общество, където хората са от второстепенно значение след материалните богатства, парите и машините, и се мерят със цената на стоковия продан и брутния вътрешен артикул, както и от държанието им като консуматори? Ако членовете на това изстрадало болшинство не престават да живеят слепи и безропотни, без самостоятелна мисъл и воля, да образоват децата си (които един ден би трябвало да ни управляват на собствен ред) да бъдат като тях, освен, че може да няма бъдеще, само че кой би могъл да подсигурява, че оглупелите маси няма да повторят грешката безмозъчно да последват водачите си в друга война, по-ужасна от всяка преди нея?
Обществото ни, което несъмнено претърпява дълбоки духовни и физически премеждия, е очевидно доказателство за деформациите в образованието. Следователно не може да има никакво подозрение, че в международен мащаб се постанова радикална промяна на съществуващите цели и способи в образованието.
Знанието е без значение, в случай че хората не могат да го приложат в ежедневния живот. Изпитано и допълнено в практиката, то се трансформира в мъдрост. Без това ученето няма доста смисъл.
Образованието, както са го разбирали и в древността, е себереализация посредством личностно развиване през целия живот.
Три правилото:
Образованието на децата би трябвало постоянно да е съпроводено от самовъзпитанието на техните родители.
Образованието на учениците би трябвало постоянно да се съпровожда от самовъзпитанието на техните учители.
Всичко в живота е материал за самообучение.
Вярвам, че патологичните феномени, които следим през днешния ден на световно равнище, както и на самостоятелно, са разследване на занемаряване и загубване на визия за естествените закони, които управляват живота ни.
От " Принципите Номура за интегрирано обучение през целия живот ”, Йошико Номура
Снимка: Студенти по време на изпит в Waseda University в Токио, 1966, japantimes.co.jp
